Географското и партийно разпределение на аномалии от предишните избори
Това е третият блог от поредицата “Изборите”.
Може да видите първите два блога, които разглеждат изборите от 2013 г. насам и откриват подозрителни аномалии тук: 1) Изборите вчера, днес и утре!, 2) Изборите: опит за по-дълбок поглед
В по-ранните ми блогове научихме, че:
1. Аномалиите съществуват.
Аномалиите се определят както следва:
- Избирателни секции, отчитащи повече от 95% избирателна активност (което е повече от три стандартни отклонения от средната стойност, а това е общото определение на аномалия от статистиката)
- Секции, отчитащи цели/кръгли числа като: 33,33%, 40%, 50%, 60%, 66,66%, 70%, 75%, 80%, 85%, 90%, 95%
2. Машинното гласуване има по-малко аномалии и подобрява интегритета на изборите.
Някои въпроси, които пораждат тези констатации: има ли някакво географско групиране в аномалиите? Има ли места по-склонни към предизборна измама?
За да разберем това визуализираме данните от парламентарните избори през 2021 г. на ниво общини.
За да има относителен резултат, броят на аномалиите, открити във всяка община се разделят на броя на секциите там.
Тук виждаме географското разпределение на секции, отчитащи повече от 95% избирателна активност, разделени на броя на секциите във всяка община.
Ако не разделим на броя на секциите, местата които най-често имат избирателна активност >95% са големите градове, сред които София, Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора.
Но когато направим относителен резултат с броя на секциите, 10-те общини с най-честа избирателна активност >95% са:
1. Хисаря (обл. Пловдив)
2. Гърмен (обл. Благоевград)
3. Велинград (обл. Пазарджик)
4. Банско (обл. Благоевград)
5. Смядово (обл. Шумен)
6. Сандански (обл. Благоевград)
7. Мездра (обл. Враца)
8. Горна Малина (обл. София)
9. Кочериново (обл. Кюстендил)
10. Ново село (обл. Видин)
Тук виждаме географското разпределение на секции, отчитащи цели/кръгли числа като 33,33%, 40%, 50%, 60%, 66,66%, 70%, 75%, 80%, 85%, 90%, 95%, разделени на броя на секциите във всяка община.
Като абсолютни стойности, местата с най-много аномалии при цели числа са големите градове, сред които София, Пловдив и Габрово.
Но като разгледаме относителното географско разпределение, общините, които най-често имат избирателна активност от този тип са следните:
10-те общини, които най-често имат удобно кръгла активност през 2021: 33,33%, 40%, 50%, 60%, 66,66%, 70%, 75%, 80%, 85%, 90%, 95%:
1. Алфатар (обл. Силистра)
2. Ковачевци (обл. Перник)
3. Бойница (обл. Видин),
4. Пордим (обл. Плевен),
5. Сърница (обл. Пазарджик),
6. Ружинци (обл. Видин),
7. Никопол (обл. Плевен),
8. Стралджа (обл. Ямбол),
9. Земен (обл. Перник),
10. Златарица (обл. Велико Търново)
Какво научихме до тук?
· Аномалиите се появяват по-често на определени географски места.
· Различните видове аномалии (>95% активност спрямо цели числа) обикновено не се срещат на едни и същи места
Една единствена аномалия сама по себе си не е неопровержимо доказателство за предизборна измама, тези числа могат да се появят естествено като част от статистическо разпределение на избирателна активност. Но повече от един път на едно и също място е малко вероятно.
Нека разгледаме няколко общности, които показват три аномалии в една и съща секция през последните десет години. За да увеличим броя на изборите за статистическо сравнение тук са включени резултатите от изборите от 2013 до 2021 година.
Данните от секцията в с. Крета, обл. Враца и секцията в с. Средско, обл. Кърджали показват как съответно Герб и ДПС водят, когато избирателната активност има странни стойности. За разлика от тях, в секцията от град Плевен нивата на избирателна активност са подозрителни, но самите резултати изглежда че рефлектират промените в партийните резултати на национално ниво. В секцията в с.Братя Кунчеви, обл. Стара Загора, отново Герб и ДПС водят при подозрителна избирателна активност и има интересна разлика между машинното гласуване и гласуването на хартия.
Да погледнем и няколко конкретни примера за секции с две аномалии:
В с. Грашево, обл. Пазарджик резултатите изглеждат в полза на Герб, а в с. Кръстава, обл. Пазарджик, те са в полза на Герб и ДПС. В секцията в г. Пловдив Герб има добри резултати, а в с. Пчелари, обл. Хасково, резултатите са в полза на ДПС.
Тези примери показват, че в секции с аномалии Герб и ДПС като цяло се справят добре. Подобна ли е картината на данните за цялата страна?
Нека видим общите резултатите за 2021 визуално:
Следващата графика показва дела на партийните гласове в секции в България с >95% избирателна активност по време на трите избори през 2021 г.
Тази графика показва партийния дял на гласовете в секции в България с аномалии свързани с цели числа на избирателна активност по време на трите избори през 2021 г.
И в двата случая, можем да видим, че Герб (в синьо) се справя добре в много от секциите, отчитащи аномални резултати. Също така оранжевата част отляво на ДПС е значителна, индикация на висок партиен дял… Изглежда наблюденията ни от конкретните данни в няколко секции са валидни на национално ниво.
ИЗВОДИ
› Данните от последните десет години разгледани в предишните анализи, показват че аномалиите намаляват значително с употребата на машинно гласуване.
› Независимо от това е важно да се наблюдават секциите, които са показали подозрителни аномалии на избирателна активност в миналото, особено през по-скорошни избори.
› Важно е да се анализира ситуацията на местно ниво, за да може да се прецени дали подозрителното ниво на избирателна активност се дължи на случайност, демографски особености или е по-вероятна човешка намеса.
ПРЕПОРЪКИ
› Допълнителен контрол в секциите с потенциални аномалии
› Проверка относно състава и председателите на избирателните секции
› Списъкът на секциите с потенциални аномалии ще бъде изпратен на ЦИК и други институции, включително служебното правителство и останалите компетентни органи за допълнителни анализи и превантивна работа в организацията на честни избори на 02.10.2022 г.
*Методология: В анализа са използвани данни от избирателни секции като размера на списъка на гласоподавателите, представени на ЦИК, броя на подадените гласове, независимо дали разделът е използвал машинно гласуване или хартиени бюлетини, колко гласа са подадени за всяка партия. Тези сурови данни са анализирани посредством установени академични методи за изборен анализ на данни.
В последствие са изключени данни от мобилни секции и корабни секции (където висока степен на избирателна активност е вероятна) и секции, по-малки от 50 регистрирани гласоподаватели (където аномалиите оказват по-малко влияние на крайния резултат).
