Да запазим българските вековни традиции — нека започнем от домашната ракия!

Домашната ракия е един ярък пример как българският поминък може да бъде погазен и забравен, ако не действаме днес.

България може да премахне облагането на домашна ракия до 50 литра на домакинство годишно. Този анализ описва как сме стигнали до сегашното положение, как нашите традиции продължават да се уронват и какво може да променим.

Домашната ракия е една от емблематичните традиции на българските домакинства. Една чудесна част от културата ни, не просто като напитка, но и като нещо свързано със специалните моменти в семейството. Домашната ракия е красива и дълголетна традиция на нашето общество, която сме приели от нашите предци.

Отлежала домашна ракия се приготвя и пази за бъдеща сватба, за кръщене, за завършване — така от поколение на поколение се приготвяме да отбележим тези важни моменти, събираме се като общност и предаваме на следовниците ни заедно с хубавия повод и част от идентичността си.

За съжаление през последните години, домашната ракия се облага и регулира до такава степен, че тази част от нашето общество и култура продължава да намалява и е на път да изчезне.

Какво се случи?

Акцизът върху домашния алкохол бе въведен след влизането на България в Европейския съюз на базата на Директива 92/83/ЕИО за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки. Въпреки протести, петиции и много изявления против въвеждането му през 2007 г., акцизът върху домашната ракия стана факт. България трябваше да приложи директивата като страна-членка и да въведе минимален акциз върху домашен етилов алкохол според тогавашните изисквания на директивата.

И така в Закона за акцизите и данъчните складове бе въведен акциз върху ракията, която физическите лица произвеждат за собствена консумация — акциз в размер на 550лв. за един хектолитър (100 литра) чист алкохол, или 50 % от стандартната национална акцизна ставка за етилов алкохол. Прилагането на намалената ставка се ограничава до 30 литра годишно. Това означава 2.20 лева на литър, до 30 литра и 4.40 лева на литър след това.

Но промяната, която се случи в следващите години не се ограничи с това. В началото и политици и чиновници казаха, че тези нови данъци не са прилагаеми и не са приоритет. За съжаление, това бързо се промени. Първо собствените малки дестилатори, или така наречените селски казани, трябваше да бъдат регистрирани.

През 2016 г. бяха въведени глоби от 500 до 5000 лв. за нерегистриран казан, както и ограничение върху работата на малките казани до годишен обем в рамките на 500 литра. Освен това, също през 2016 бе забранено варенето на домашна ракия от 1 януари до 1 юли. Някои от тези промени бяха отменени през 2017 година след недоволство и протести — обемът бе увеличен до 1000 литра годишно, а забраната за варене през половината година бе отменено. Но за съжаление до голяма степен производството на домашна ракия продължава да се приравнява с данъчно престъпление.

Забележете проблемът, обаче, не е европейска инициатива или натиск!

Може би най-шокиращото в тази история са преговорите по промяната на европейската директива през 2019 г. Изменения на директивата са били нужни, за да се вземат предвид остарели и неясни процедури. Една чудесна възможност за България да предложи поправки в полза на домашната ракия на европейско ниво. Но се случва точно обратното.

При събирането на Съвета на финансовите министри от ЕС през май 2019 се дискутирали мерки за подобряване на бизнес средата за алкохола и алкохолните напитки, чрез гарантиране на лоялна конкуренция и намаляване на административната тежест за предприятията. Било предложено или да се освободи от налог домашния алкохол, или да се уеднакви налога с този над останалия алкохол.

Българската позиция е била категорична — България има сериозни резерви относно въвеждането на освобождаване от акциз на етилов алкохол, произведен в дестилерии от частно лице за негова собствена консумация. “Смятаме, че въвеждането на разпоредбата ще доведе до сериозни проблеми, свързани с прилагането и администрирането. Изразяваме притеснения по отношение на възможността за увеличаване на незаконното производство, както и по отношение на здравния ефект”, било становището на страната според медиите и бюлетина на Министерството на финансите.

Каква е истината? Трудно е да се повярва, че управлението на ГЕРБ е било толкова загрижено за здравето на хората.

РЕЗУЛТАТЪТ

Директива (ЕС) 2020/1151 на Съвета за изменение на Директива 92/83/ЕИО за хармонизиране на структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки е приета на 29 юли 2020 година. Към член номер 22 се добавя параграф 8, който позволява на държавите членки, при условия, определени от тях, да освобождават от облагане с акциз или да прилагат намалени акцизни ставки за етилов алкохол, който се консумира от частно лице, членовете на неговото семейство или негови гости, при условие че не се извършва продажба, до не повече от 50 литра плодови спиртни напитки годишно на производствено овощарско стопанство.

Това означава, че е възможно за държави членки да позволят производство на домашен спиртен алкохол без акциз до 50 литра годишно.

Може ли България да се възползва?

България е решила да не го направи и вместо това е запазила параграф 6, в който се описват и задържат сегашните акцизи за домашна ракия в България (тоест 50% акциз до 30 литра), и е изрично упоменато, че след като се възползва от тази възможност, Република България няма да прилага параграф 8.

Защо?

Защо са всички тези атаки срещу домашната ракия? Доводите са различни. Публично те варират между критика на качеството на домашната ракия, незаконно производство, сивата икономика, напоследък дори здравето на хората…Но може би някои от истинските доводи са свързани с лобирането на големия бизнес, големите производители и с потискане на свободата на обикновения човек и подкопаване на традиционния начин на живот.

Събраните данъчни средства — под 1 милион лева годишно (и това след години проверки и опити да се увеличат) — не оправдават дори административните разходи, камо ли пагубните резултати за тази национална традиция.

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ЗА ПРОМЯНА:

› Освобождаване от налог на домашна ракия за собствена консумация до обем 50 литра годишно

› Използване на параграф 8 и отказване от параграф 6 на член 22 от европейската директива.

› Съответни промени в българския закон за акцизите и данъчните складове.

› Бъдеща работа за промени в директивата на европейско ниво, включително позволяващи по-голям обем и повече възможности за източници на плодове.

В заключение:

Някои хора се опитват да облагат домашната ракия и ще продължат така докато изчезне. Присъединете се към мен и ще се борим с това тази вековна традиция да се приравнява с данъчно престъпление. Ще се борим с петиции, ще се борим в парламента, ще се борим на европейско ниво!