ДНЕС ВОЙНАТА Е ЗА ЧОВЕЧНОСТТА!
Войната чука на вратата ни. И трябва да си повече от глух, за да не усетиш това.
И тя не е за Украйна, това не е даже просто война на великите сили водена там. Това е война за бъдещето на човешкия ни свят.
Много е написаното и много още ще се пише за нея от анализатори и историци.
Аз нямам претенции за такъв, но ми се иска да погледнем на нея от по-друг ъгъл.
И в този контекст, ще споделя един мой детски спомен:
Преди повече от половин век моят дядо Кузман Янкулов на път за м.Ечеменище ме заведе до един голям отвор над село Црънча, и рече: “Влизаш тук и направо си в Дорково.”
С детския си ум тогава хем шашардисан, хем гяволувам го попитах: “Защо тогава дядо не минем направо вместо с магарето да се катерим по пътеките към Ечеменище, та нали от Дорково до там е по- близо?“
А той се засмя и рече, че “там магарета и деца не мож минава, а само същински човеци.”
Днес искам не само да си пожелаем да се опазим като такива. Но и да спомогнем своите приятели и близки да осъзнаят, че в променящия се свят битката между Колективния Запад и Русия войната е за опазване на човечността. Защото именно човечността е в основата на всичко, човечността е разковничето за всичко в нашия “полудял днес” човешки свят.
И задачата на нас българите, като нейни пазители от стародавни времена е да се опазим като българи в България.
Нека не забравяме, че от вехти времена всеки роб стъпил на наша земя, е ставал свободен.
Време е и ние да поискаме това свещено право да ни бъде върнато.
България отново да е този рай на свободните хора.
Но трябва първом да кажем твърдо НЕ на тези, които искат да ни превърнат в своя колония.
Да не допуснем въвличането във война, заради чужди интереси.
И като суверен на тази земя, да изискаме България да е зона за Мир и неутралитет!
