Как да предпазим България от следващата пандемия
Последните две години ни напомниха колко взаимосвързано, взаимозависимо и сложно е станало обществото. Дълго време тези взаимовръзки на международно ниво носеха възможности. Но същевременно, те увеличиха нашата уязвимост към системни рискове. Колкото по-големи са връзките и взаимозависимостта между хора, страни, икономики, толкова по-голяма е вероятността един шок, за която и да е част от системата да доведе до непредвидими, каскадни последици.
С пандемията изпитваме последиците от глобалната система, която изградихме. Трябва да превъзмогнем сегашните трудности, но как да се предпазим от бъдещи?
България не е остров, не можем да се затворим от света, но имаме голяма научна традиция. И това може да е основата на нашата бъдеща устойчивост.
Откъде дойде „чумата“?
Отговорът на това е едновременно очевиден и неясен.
Хипотезата за изтичане от лаборатория не трябва да се отхвърля толкова бързо, колкото Световната здравна организация го направи, като окачестви възможността за изключително малко вероятна.
Само защото няма доказателства за лабораторен теч, не означава, че такъв не се е случил. Няма и много доказателства, че вирусът е зоонозен. Това е така, защото китайското правителство активно се подсигурява да няма доказателства за нищо.
Човек може да има различни виждания за това какво се прикрива и как, но е трудно да се отрече, че прикриването е истинско.
Вярно е, че повечето пандемии в историята са били зоонозни, тоест вирусът зад тях е прескачал при хората от животните. Но дали това е правилната историческа рамка за нашия анализ?
Молекулярната биология е създадена като официален клон на науката през 30-те години на миналия век. Оттогава хората все повече са в позиция да бъдат причина за една пандемия.
Между грипните пандемии и епидемии, случили се в ерата на молекулярната биология, сега има убедителни доказателства, че поне една от тях е причинена от човешка намеса.
Грипната пандемия H1N1 през 1977–78 г., която се появи от Североизточна Азия и уби около 700 000 души по света, е била почти идентична с щама, който е циркулирал през 50-те години. Но как един вирус би останал толкова стабилен генетично след десетилетия, когато вирусите непрекъснато мутират? Отговорът е прост — вирусът е бил замразен в лаборатория.
Риск и устойчивост
С наближаването на 20-ти век се появява биотехнологичният еквивалент на Прометейския огън. А именно, първата подробна последователност на човешкия геном.
Сега способността да анализираме генетични последователности ни дава нови възможности. Открити са техники за манипулиране на генома, които могат да изкоренят или коригират грешни гени, за лечение на рак или предотвратяване на инфекциозни заболявания.
Генното инженерство обаче идва с етични проблеми, а може би дори по-зловещи приложение на тази технология.
Група изследователи от Университета на Вашингтон показаха за първи път, че е възможно да се кодира злонамерен софтуер във физически нишки на ДНК, така че когато генният секвенсор го анализира, получените данни се превръщат в програма, която поврежда софтуера за секвениране на гени и поема контрола върху основния компютър.
Помислете за това за секунда. Компютърен злонамерен софтуер, скрит в ДНК на вируса, обърква опитите за разбиране и разработване на лечения за вируса.
Готови ли сме за такива бъдещи рискове?
Системен подход и да направим България научна суперсила
Намаляването на подобни рискове изисква общи усилия, които да свързват различни сектори. Кризите се очертават като неотменна част в днешния и утрешен свят и изискват цялостен и системен подход за решаването им.
Вече писах за необходимостта от по-ефективно използването на европейските средства, с които разполага България. Финансирането на научни изследвания е област, която можем да подобрим значително. Например нашите учени и изследователски институции получиха само малка част от „Хоризонт 2020“, програмата на ЕС за финансиране на научните изследвания. Основната причина е, че нивото на национално финансиране на научните изследвания е ниско. В момента България използва само 0,84% от БВП за научноизследователска и развойна дейност. Това е много ниско по принцип, и доста под средното европейско ниво, което е 2,19% от БВП.
Освен това нашите изследователи не са добре интегрирани в неформални мрежи от изследователски консорциуми, които се конкурират успешно за безвъзмездни средства от ЕС. Това са две области, в които действията на правителството биха улеснили промяната.
България трябва да обмисли и създаването на агенция за напреднали изследователски проекти и национална стратегия за наука, технологии, инженерство и математика, с цел повишаване на капацитета ни за управление на рискове и създаване на нови технологии, които не само разширяват нашата цивилизация, но и водят до обществени ползи. Такава агенция трябва не само да се фокусира върху финансирането на съществуващи организации, но и на по-малки екипи с новаторски идеи. Както се подчертава в този интересен документ, през последните 60 години по-малките научни екипи са имали тенденция да обогатяват науката и технологиите с нови идеи и възможности, докато по-големите екипи са били склонни да развиват съществуващи. Така или иначе, подобен двоен подход може да повиши представянето на българската наука в европейските мрежи за финансиране.
На световно ниво липсата на прозрачност помогна за разпространението на Covid-19. Стандартите за контрол и безопасност са най -добрата защита на човечеството. Трябва да знаем повече за лабораториите, в които се манипулират патогени, и трябва да знаем какво правят там. В крайна сметка трябва да можем да решим дали изследванията върху тях си струват риска. Защото науката е двигател на прогреса, но и може безскрупулно да обслужи унищожението на човешкия род.
Предложения за промяна:
· Приемане на нов и цялостен закон за управление при кризи, на мястото на сегашния закон за извънредното положение и закона за бедствията, като се използва отменения през 2009 г. Закон за управление при кризи. С това да се сложи край на импровизациите при вземане на жизненоважни решения за хората при кризи и да се подсигури координирането на различни сектори.
· Увеличаване на научно изследователската дейност в България, посредством национални и европейски инвестиции, както и оценка за създаване на агенция за напреднали изследователски проекти и национална стратегия за наука, технологии, инженерство и математика.
· На национално и глобално ниво, оценка на въздействие и осъществяване на граждански контрол над дейността на биотехнологични лаборатории.
