МОЖЕ ЛИ ОБЩЕСТВЕНИЯ ДОГОВОР ДА БЪДЕ ПРЕФОРМАТИРАН И ФОРМАЛИЗИРАН?!
“Човек се ражда свободен, но навсякъде е окован във вериги!” Жан Жак Русо
Поводът да се опитам да разгледам тази възможност е съществуващото неразбиране на същността на обществения договор и как той се реализира чрез съответните избори.
Разнопосочни мнения и квалификации се формулират и относно същността на суверена стигащи до крайно извъртяното становище на Иван Костов цитирам: СУВЕРЕН НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Е БЪЛГАРСКИЯ ПАРЛАМЕНТ!
За други пък суверена в България е ВЕЛИКОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ…
Но още в 16-ти век Жан Боден дава следната формулировка за суверен : Суверен са физическите лица(лице), на които без каквито й ограничителни условия и течение на неопределен срок, напълно принадлежи върховната власт в държавата.
Според Ж.Ж. Русо властта произтича от народа, защото той е суверена. Той упражнява своята обща воля, чрез която установява държавната власт, като остава неин носител и титуляр.
Своята обща воля народът упражнява чрез избори. Изборите са формата, в която от общата воля на народа произтича държавната власт.
И тъй като суверена е постоянна, но динамична съвкупност, при всеки нов избор тя е количествено и качествено различна.
Ето защо с всеки нов избор суверенът установява и нова власт.
На практика, чрез избори суверенът определя пряко субекта на държавната власт.
В действителност, народът осъществява едно първично волеизявление, чрез което установява първом държавната власт.
На тази основа той предава вече установената власт в ръцете на избраниците. Това предаване е и израз на едно последващо волеизявление, чрез което се определя крайния субект на властта, този, който да я осъществява.”
Горе описаното дава отговор донякъде на въпроса за преформатирането на Обществения договор.
И ние частично правим това в ограничението на установената с него обществено-политическа система.
Що се касае за формализирането му като двустранен, класиците са приели за невъзможно то да стане на реципрочна основа при предаването властта на избранниците.
Двустепенното му осъществяване чрез формирането на законодателната и изпълнителна власт още повече размива отговорността им пряко към суверена.
И на практика такава няма.
Остават само изборите и вотовете на доверие и недоверие в парламента.
И личната отговорност на народните избранници пред своя суверен.
Но това може да се промени.
Стига само кандидатите преди да бъдат избрани имат достойнството и честта още преди изборите да попълнат клетвена декларация, която да е нотариално заверена. В нея те лично да декларират какво ще правят, или няма да правят като народни представители. С даване на съгласие мандатът имда бъде отнет, а защо не и изцяло закрит при нарушаването й по иск на който и да е избирател от съответния избирателен район.
И с гарантиране на изпълнението й със свое имущество.
Това на тези избори няма как да се случи, но прощъпалник може да бъде направен.
За да се внесат и нужните промени в Изборния закон и кодекса за прилагането му за предсрочно отзоваване и отнемане на мандати.
Така колективната безотговорност на законодателите ни ще бъде заменена с личната им отговорност и подплатена и с имуществена такава.
А избирателите ще могат да получат възможност за по-читав мажоритарен вот и последстващ контрол върху дейността на своите избранници.
Този механизъм би подобрил качествено и състава и работата на Народното събрание.
И не на последно място механизмът би гарантирал вземането на национално-отговорни рещения за добруването на нам българите в България.
