Недействителните бюлетини — един ясен индикатор на аномалии в предишните избори
Географското и партийно разпределение на недействителни гласове в България
Това е четвъртият блог от поредицата “Изборите”.
Може да видите първите три, които разглеждат изборите от 2013 г. насам и откриват подозрителни аномалии тук: 1) Изборите вчера, днес и утре!, 2) Изборите: опит за по-дълбок поглед, 3) Географското и партийно разпределение на аномалии от предишните избори
В по-ранните ми анализи разгледахме:
1. Аномалии в избирателната активност от типа:
› Избирателни секции, отчитащи повече от 95% избирателна активност (което е повече от три стандартни отклонения от средната стойност, а това е общото определение на аномалия от статистиката)
› Секции, отчитащи цели/кръгли числа като: 33,33%, 40%, 50%, 60%, 66,66%, 70%, 75%, 80%, 85%, 90%, 95%
2. И открихме, че машинното гласуване има по-малко аномалии и подобрява интегритета на изборите.
3. Видяхме и географското разположение и партийния дял на тези аномалии
Аномалии свързани с висок процент недействителни гласове
Сега ще разгледаме друг тип аномалия, този път свързана с броя на недействителни гласове, а не с избирателната активност.
Като аномалии се определят секции, които отчитат повече от 10% недействителни бюлетини. За да се изключат прекалено малки секции, където такъв резултат не е значителен, са включени само тези, които имат повече от 10 на брой недействителни бюлетини.
Може веднага да видим, че има по-голяма географска концентрация на такива секции по време на изборите през 2021 г. в сравнение например с аномалия от секции с повече от 95% активност или цели числа.
Като абсолютни стойности, местата които имат най-често секции с над 10% недействителни гласове през 2021 са следните:
1. Пловдив, 2. Сливен, 3. Пазарджик, 4. Столична, 5. Бургас, 6. Стара Загора, 7. Добрич, 8. Хасково, 9. Варна, 10. Русе
Но когато разделим спрямо броя на секциите в дадената община резултатът се променя, вижте визуално разпространението на картата.
Спрямо относителното географско разпределение, общините, които най-често имат повече от 10% недействителни гласове през 2021 са следните:
Някои примера от секции, които имат висок процент недействителни гласове повече от един път:
В секцията в гр. Петрич, обл. Благоевград, виждаме преобръщане от висок процент за ДПС на висок процент за Герб. В секцията в гр. Айтос, обл. Бургас изглежда, че ДПС и Герб имат високи нива. В секцията в с. Изперихово, обл. Пазарджик също Герб и ДПС се справят добре. В секцията в с. Добри дол, обл. Монтана Герб се справят добре, но има повече вариации с БСП и други партии. В с. Секулово, обл. Силистра Герб и ДПС се справят добре.
Сега да видим цялата картина за България — кои партии са водещи там където има много недействителни гласове?
Следващата графика показва дела на партийните гласове в секции в България с >10% недействителни гласове на трите избори през 2021 г.
Видимо, делът на Герб (в синьо) е значителен, както и на ДПС в оранжево. Секторите за другите партии са по-малки. Това повтаря тенденцията от другите два типа аномалии (>95% и цели числа избирателна активност), но водачеството на Герб и ДПС при недействителни гласове изглежда още по-изразено.
Тук установяваме и пак, че машинното гласуване, заради механизма си, намалява веднага броя на секции с невалидни гласове, което води към подобряване на изборния процес:
ИЗВОДИ
› Данните относно недействителни гласове показват географска концентрация в определени общини.
› Недействителните гласове имат подобна тенденция по отношение на партийния дял като другите аномалии разгледани в предишните анализи.
› Машинното гласуване намалява честотата на високи нива на недействителни бюлетини.
ПРЕПОРЪКИ
› Анализ на местно ниво и допълнителен контрол в секциите с потенциални аномалии
› Списъкът на секциите с потенциални аномалии ще бъде изпратен на ЦИК и други институции, включително служебното правителство и останалите компетентни органи за допълнителни анализи и превантивна работа в организацията на честни избори на 02.10.2022 г.
*Методология: В анализа са използвани данни от избирателни секции като размера на списъка на гласоподавателите, представени на ЦИК, броя на подадените гласове, независимо дали разделът е използвал машинно гласуване или хартиени бюлетини, колко гласа са подадени за всяка партия. Тези сурови данни са анализирани посредством установени академични методи за изборен анализ на данни.
В последствие са изключени данни от мобилни секции и корабни секции (където висока степен на избирателна активност е вероятна) и секции, по-малки от 50 регистрирани гласоподаватели (където аномалиите оказват по-малко влияние на крайния резултат).
Относно недействителни гласове са включени секции с повече от 10% недействителни бюлетини, когато самият брой такива е по-голям от 10 (за да се изключат прекалено малки секции, където процентът не показва значителен резултат).
