Осигуряване на бъдещето на България: да се превърнем във водна суперсила
Липсата на Национална стратегия за опазването и оползотворяването на природните ресурси на България, тяхното непрозрачно концесиониране и неефективно използване са причина много хора да изразяват загриженост относно природните богатства. Водата е една от тези теми, включително изтичането на вода, достъпа до вода за обикновените хора, както и във връзката й с изменението на климата.
Възможно ли е местните въпроси относно водата да са само част от съществен общонационален проблем за България?
Основните констатации включват:
- България губи 60% от питейната си вода между източника и крайния потребител, зашеметяваща цифра и много по-лоша от където и да е другаде в Европа.
- България извлича 90% от питейната си вода от повърхностни води, а 10% от подпочвените води. Това означава сериозен риск за сигурността на водата в бъдещето.
- Трябва да инвестираме в нашата водна инфраструктура, за което има финансиране от ЕС, ако решим да го използваме.
- Ако постъпим правилно, можем да се превърнем във водна суперсила, изнасяйки допълнителна вода, която ще се превърне във все по-ценен актив, докато водният стрес се увеличава в региона поради изменението на климата.
Губим вода, но кой печели?
България губи 60% от питейната си вода между източника и крайния потребител. Да, правилно прочетохте, 60%! Най-голямата загуба в Европа.
Загубите обхващат въпроси като изтичане, почистване на улици, обществени сгради, противопожарна борба и отклоняване към други дейности. На този етап не е ясно каква част от тази цифра се отчита от всеки вид загуба.
В същото време, обновяването на активите за инфраструктура за питейна вода в България става с годишен процент от 3%, отново най-високият в Европа. Това повдига няколко въпроса, като например:
- Защо ако заменяме нашата инфраструктура толкова бързо, все още имаме толкова големи загуби?
- В кои части на мрежата се насочват тези инвестиции?
- Къде можем да получим най-добрата възвращаемост на инвестициите?
Наличието на повече данни биха помогнали да се отговори задълбочено на тези въпроси, но картината е ясна, има предизвикателство, с което трябва да се справим.
Превръщане във водна суперсила
Почти всички източници на вода в страната извират от България, нашите красиви планини и гори. Късмет на нашето местоположение или дар от Бога? Може би и двете.
България извлича 90% от питейната си вода от повърхностни води, а 10% от подпочвените води. Това не е изненадващо имайки предвид естественият дар на водата, която имаме. Но също така представлява риск, тъй като изменението на климата увеличава водния стрес. По време на сушите ще можем ли да разчитаме на повърхностните води?
Осигуряването на адекватно снабдяване с чиста вода въпреки вредните последици от изменението на климата не е предизвикателство само за нас, то е едно от най-неотложните предизвикателства в света.
Прогнозите за водния стрес за нашия регион показват, че големи части от южната част на България ще изпитат изключително висок воден стрес до 2040 г. (вижте фигура 3), както и съседните страни на юг, потенциално повдигайки дипломатически въпроси и въпроси на сигурността, свързани с водните ресурси.
Но ако инвестираме във водната инфраструктура, използваме природни решения и подобрим управлението на водите, това може да бъде възможност за развитие на по-добри отношения със съседните страни и експортни пазари за вода. Превръщането на България във водна суперсила.
Повишаване на устойчивостта ни чрез нашите гори
За да се адаптираме към последиците от изменението на климата, ще се нуждаем от устойчивост, предлагана от природните системи, които представляват милиарди години придобити, биологични способности за решаване на проблеми.
Природосъобразните решения могат да бъдат приложени към проблемите с водата. Например, опазването и възстановяването на най-големите екосистеми в горните речни водосборни басейни (където се събират валежите) може да намали риска от наводнения и свлачища, да предотврати ерозията на почвата и да подобри качеството на водата. Трябва да комбинираме това естествено управление на водата с инженерна инфраструктура, за да се справим с тежки валежи и суши.
Със средствата от плана за възстановяване на Европа, както и други редовни източници на финансиране от ЕС, сега е идеалното време за увеличаване на инвестициите във водна инфраструктура. Писах по-рано за спешната необходимост България да подобри капацитета си за използване на средства от ЕС. Изхвърляме пари! Промените, предложени в този блог, не струват много. Всичко, от което се нуждаем, е по-добра публична администрация и предоставяне на програми, за да използваме средствата на ЕС, отпуснати на България.
Ключови действия за правителството
Обновяване на нашата водна инфраструктура и увеличаване на капацитета за съхранение. Водната инфраструктура приема много форми, но осигурява гръбнак за нашата икономика. Тръбите за разпределение на питейна вода, пречиствателните станции, възстановяването на отпадъчни води, дигите и язовирите, построени за защита от наводнения, и каналите, които напояват милиони хектари земеделска земя, са от решаващо значение за устойчивия икономически растеж и нашето благосъстояние. Под улиците на нашите градове има хиляди километри водопроводна мрежа. Много от тези системи се нуждаят от подновяване и разширяване на капацитета за съхранение, за да се гарантира сигурността на водата.
Промяна в използването на средствата на ЕС за развитие на водната инфраструктура, потенциално чрез възможното създаване на Служба за управление на проекти за ускоряване на процеса.
Разработване на водна стратегия. За съжаление, водата често се управлява в изолация, и водоемки сектори като енергетиката, минното дело, селското стопанство и производството имат индивидуални планове, които потенциално увреждат реките и водоносните хоризонти. Трябва да обединим управлението на този важен ресурс в единен системен подходза цялото правителство.
Мандат за публикуване на отворени данни за водния сектор, включително чрез националния портал за отворени данни, за да се разберат по-добре регионалните и общинските резултати и областите за подобрение.
Мораториум върху преобразуването или приватизация на горите като ключови източници на вода.
Съответствие на проектите за обществени поръчки и развитие и устойчивото управление на горите и биологичното разнообразие чрез правни ангажименти, за да се гарантира, че биологичното разнообразие се подобрява след развитието.
Всичко това не би могло системно да се реализира без приемането на Национална стратегия за опазването и оползотворяването на природните ресурси на България, което трябва да стане първостепенна задача на всяко едно управление.
