Подготовка на България за бъдещето: подхранване на нашия общ дом
Учените отдавна предупреждават, че количеството въглероден диоксид в атмосферата трябва да остане под 450 части на милион, за да се избегнат катастрофални климатични промени. През 2016 г. концентрацията преминава 400 части на милион и нараства непрекъснато с около две части годишно.
България работи за ограничаване на глобалното затопляне като част от Парижкото споразумение за изменението на климата. Но ние трябва да се подготвим за всеки сценарий, тъй като ще бъдем повлияни от действията на другите страни навсякъде по света.
За да се увеличи устойчивостта ни към въздействието на изменението на климата, настоящият документ предлага приоритетни действия в следните области:
› Водна инфраструктура, увеличаваща капацитета ни за съхранение
› Защита на нашите гори и биологично разнообразие
ЗЕЛЕНА ИНФРАСТРУКТУРА: ПОДОБРЯВАНЕ НА СЪХРАНЕНИЕТО И УПРАВЛЕНИЕТО НА ВОДАТА
Специалният доклад за глобалното затопляне от 1,5 ° C на междуправителствения комитет по изменението на климата, публикуван в края на 2018 г., отбелязва, че са вероятни по-екстремни вариации на валежите и сушата. В много случаи повече топлина ще намали качеството и количеството на водата за земеделие и други човешки дейности.
Прогнозите за воден стрес за нашия регион предполагат, че големи части от южната част на България ще изпитат изключително висок воден стрес до 2040 г., както и съседните страни на юг, което потенциално може да доведе до дипломатически въпроси, свързани със сигурността и с водните ресурси.
Осигуряването на адекватно снабдяване с чиста вода въпреки вредните последици от изменението на климата е спешно предизвикателство. Но ако се справим правилно, това може да бъде и възможност за развитие на по-добри отношения със съседните държави и износ на пазари за вода.
С исторически ниските лихвени проценти и фондовете от следващото поколение от ЕС, както и други редовни източници на финансиране от ЕС, сега е идеалният момент за увеличаване на инвестициите във водната инфраструктура.
ОСНОВНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗА ПРАВИТЕЛСТВОТО ВКЛЮЧВАТ:
› Да се разработи водна стратегия.
За съжаление, водата често се управлява изолирано и водоемките сектори като енергетиката, минното дело, селското стопанство и производството имат тенденция да изпълняват индивидуални планове, които потенциално увреждат реките и водоносните пластове. Трябва да обединим различните аспекти на управлението на този важен ресурс в правителството.
› Да се обнови нашата водна инфраструктура и увеличи капацитета за съхранение.
Водната инфраструктура приема много форми, но тя осигурява един особен гръбнак за нашата икономика. Разпределителните тръби за питейна вода, пречиствателните станции, рекултивацията на отпадъчни води, дамбите и язовирите, построени за защита от наводнения, и каналите, които напояват милиони хектари земеделски земи, са от решаващо значение за устойчивия икономически растеж и нашето благосъстояние. Под улиците на нашите градове има хиляди километри водопроводи. Много от тези системи се нуждаят от обновяване и разширяване на капацитета за съхранение, за да се гарантира водната сигурност.
ЗАЩИТА НА НАШИТЕ ГОРИ И БИОРАЗНООБРАЗИЕ
Българската култура и история са неразривно свързани с нашите гори. Те ни осигуряват препитание, подслон, горивa и понякога дори защита. Нашите гори също играят решаваща роля в абсорбирането и съхраняването на въглерод, осигуряването на храна, вода, дървесни продукти и жизненоважни лекарства и поддържане на голяма част от биоразнообразието на нашата красива страна.
Докато традиционната биоикономика разчита на култури, животни и микроорганизми, неустойчивото използване на тези ресурси постепенно изтласква природата до нейните граници. Има належаща необходимост от съвместни действия за спиране на намаляването на биологичното разнообразие.
Някои от решенията за устойчиво използване може да намерим в самите природните системи — те представляват милиарди години придобита способност за решаване на биологични проблеми.
Решенията, основани на природата, могат да бъдат приложени към проблемите по устойчив начин, който е от полза както за хората, така и за биологичното разнообразие. Например защитата и възстановяването на горските екосистеми в горните водосбори (където се събират валежи) може да намали риска от наводнения и свлачища, да предотврати ерозия на почвата и да подобри качеството на водата. Този тип управление на естествените води също може да се комбинира с инженерна инфраструктура, за да се справи със сериозни валежи и суши.
Други базирани на природата решения включват „биомимикрия“ или използване на природата като вдъхновение или план за продукти като лекарства и модерни материали. С правилните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност икономическата стойност на поддържането на нашите гори и биологичното разнообразие ще нараства.
Но нашите гори са под заплаха. Обезлесяването, деградацията и фрагментацията намаляват способността на нашите гори да осигуряват екосистемна подкрепа като управление на водите, пречистване на въздуха и регулиране на климата. Междувременно незаконната сеч, приватизацията на земята и свързаната с нея корупция изяждат това обществено благо, отказвайки на селските общности техните вековни права да се възползват от гората. За да запазим и попълним нашата културна идентичност и биологично разнообразие, трябва по-добре да опазим и управляваме устойчиво българските гори.
ОСНОВНИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ДЕЙСТВИЯ НА БЪДЕЩЕТО ПРАВИТЕЛСТВО ВКЛЮЧВАТ:
› Налагане на мораториум за законно преобразуване или приватизация на горите.
› Разширяване на зоните за опазване на горите и биологичното разнообразие.
› Привеждане на проектите за обществени поръчки и развитие в съответствие с устойчивото управление на горите и биологичното разнообразие чрез правни ангажименти за „Нето печалба от биологичното разнообразие“, гарантиращи, че здравето на биологичното разнообразие се подобрява след развитието.
› Тъй като справянето с тези проблеми изисква международно сътрудничество, правителството трябва да използва ЕС и други международни форуми, за да подтикне други страни да приемат подобни действия, като например чрез международната конвенция за биологичното разнообразие и Конференцията на ООН за изменението на климата.
