“Умните нации не рушат паметниците си. Само неуките посягат на историята си.”
Защо е важно да пазим историята?
Премахването на паметника на съветската армия е плод на: случващото се в Украйна, геополитически натиск, активно мероприятие за всяване на разкол чрез политизиране на миналото, или стъпка към поредна далавера за терен в центъра на София?!
Защо се иска премахването на паметника на Съветската армия в София? Всяка една хипотеза посочена по-горе е възможна. Но всички те водят до пренаписване на историята ни.
И трябва ли да го сторим?
Да пренапишем историята, миналото си, да елиминираме това, което днес водени от чужди интереси някои считат за приемливо по една или друга причина може за тях да е изгодно, но е възможно най-грешният път.
В същата логика може да се разрушат всички паметници от близкото и далечно минало, от античността даже, да се пренапишат или премахнат не само книгите в които ги има, а даже класическите такива.
Медиите обясняват, че много страни разрушават или местят паметници…но дали това са примери са за подражание? Едва ли.
Французите не са разрушили дворци като Версай, Лувъра и много други след краят на монархията. Във Великобритания има много паметници директно свързани с времето на колониализма, които не се разрушени или преместени. Трябва да мислим за всичко това не просто през призмата на нашето непосредствено настояще, но и през тази на потенциалното бъдеще.
Историята може да се чете по различен начин, но тя е ценна защото ни дава възможност да се учим от миналото, чието богатство се крие в неговата многопластовост. Тя не е само в черно и бяло. Ако се опитаме да я изтрием, то тогава я обезсмисляме.
Премахването на паметника на Съветската армия разглеждано като активно мероприятие е и опасно, защото цели по-голямо разделение, разкол вътре в обществото ни. Това разделение, ако прерасне в конфронтация може да доведе не само до политически и други сблъсъци, но и до политическо преследване на опонентите. С което спомена от едни други мракобесни времена ще се върне в днешната ни действителност.
В дългосрочен план, такова отношение към миналото и историята ни неизбежно ще доведе до още повече поразии и разруха в опазването и на нашето културно-историческо наследство.
А нека не забравяме, че паметниците освен, че са наша памет и история са произведения на изкуството.
